
Принципът на варената жаба е естествено състояние, което психологията използва, за да обясни процесите, които ръководят човешкия ум. Какъв е принципът на варената жаба?

Ако кипнем вода в тенджера и потопим жаба в нея, тя веднага ще изскочи, за да се спаси. Намалено, нали? Сега нека повторим експеримента с вариант.
Напълнете тенджера с топла вода и я поставете на котлона на изключен котлон, след което поставете жаба вътре. Жабата няма да изскочи, защото не усеща опасността от прекомерно висока температура. Сега, докато жабата е в тенджера, пълна с топла вода, запалете огъня.
Водата започва да се нагрява и жабата ще почувства облекчение от топлината, така че все още ще остане в тенджерата. Температурата започва да се повишава, а жабата не помръдва, защото кой не обича гореща вана?
Но огънят все още е запален и топлината не спира, докато не достигне температура, която вече не е поносима. В този момент жабата разбира, че е в опасност и се опитва да скочи… но няма да успее, защото врящата вода вече ще е наранила мускулите му. Жабата умира, когато се вари.
Това със сигурност е жесток, но реален образ, който обяснява не само обстоятелства в природата, но и поведението на човешкия ум.
В живота има дребни проблеми и трудности, които сме склонни да пренебрегваме или по-скоро да понасяме. Вярваме, че сме силни, може би си правим комплимент за нивото на издръжливост, което можем да покажем.
Сега нека си спомним за жабата, защото ние сме тази жаба. Когато в живота сме изправени пред досадна и болезнена ситуация, много често се случва особено жените да „продължат“, да поемат малко бреме и да продължат да живеят както винаги.
Това, което почти никой не взема предвид, е все още запаленият "огън". Когато трудностите засягат много лична среда, например дома, поемането на отговорност за тях и игнорирането им няма да реши проблема, напротив, ще го подхранва.
Водата ще започне да кипи и там ще разберем, че вече не можем да търпим, че трябва да действаме, за да променим нещата. Е, като жабата, когато това се случи, ще бъде твърде късно и нашето състояние на ума вече няма да ни позволява да го правим.
Принципът на варената жаба е почти присъщ на всички жени и в началото дори сме склонни да се хвалим с издръжливостта си. Истината е, че ние самите често подхранваме неприятни ситуации просто като „търпим“.
Когато пред нас изникнат трудности, важно е да се сблъскаме с тях в техния произход, да ги обсъдим и да говорим ясно за тях, мислейки за неизбежните последствия за бъдещето. Ако искаме да променим нещата, трябва да го направим сега. Иначе съдбата ни няма да е по-различна от тази на бедната жаба.